Студено каменно сърце
Дари ми ти.
В замяна аз разголих моето -
От плът и кръв.
Ранено.
Но любовта ти и на камъка
Живот дари,
Защото ти душата си
Разтвори пръв.
Несподелено.
Води кристални мият бреговете
На мрачните преди скали.
Внезапно.
Лъч лунен тъмнината изгори,
Прогони смело леднити мъгли.
Необятно.
Сърцето каменно
Във своите длани стискам,
Усещам вече мека топлина.
На мястото на истинското искам
Да развълнува в мен кръвта.
От жалка наранена плът
не мога да споя сърце...
Тогава нека този път
Във мене камък да расте.
(Посвещавам тези стихове на Sagittarius, с много любов и благодарност...)