автор: auco2

Във вените ни
блика "Кока-Кола";
в дробовете ни -
"Шел" и "Овергаз";
навсякъде е пълно със боклуци -
така живеем вече
тук при нас.
А бяха дни...!
Небето беше синьо;
миришеше
на борова смола;
тревата беше
в себе си попила
единствено сълзите на сърна;
реката криеше
стадата рибни
в подмолите
на старата върба;
Слънцето разресваше
лъчите си
с гребена на вечната гора...
Но днес гората
вече е изсечена
и Слънцето се сърди,
че е рошаво:
тревата изгори,
изпи реката
и изпече рибата,
но тя отдавна
вече беше мъртва,
защото нещо
помътни водата...
Остана само
малка локва - сълзи
от една върба,
оплакваща Земята.