Нима те е грижа за някой
освен за себе си?
Нима не си искал Някой
в нощите до теб,
да прегръща сънищата ти?
Нима?!
И тази нощ е такава-
безлунна и беззвездна,
...самотна.
И ме събужда още повече.
и не мога да заспя под пухена завивка,
-да завия самотата си.
Самотата - и тя е като твоята, като неговата.
Наша е!
Познаваш ли я?
Толкова лицемерна -
се усмихва в погледа ти,
после се скрива в сърцето ти,
а ти я пускаш - смирен,
да свие гнездото си.
Слаб си!
Обърни се!
Събуди се,
моля те!
Прегърнал си празните ми спомени,
изслушваш търпеливо риданията ми,
а после обръщаш гръб на душевната ми скука,
за да се заровиш в собствените си болки - измислени.
A котките спят в нощите
на леглата на стопаните си,
защото и те се страхуват от самотата.
Аз не съм котка,
но точно сега ми се иска да бъда.