автор: adito

“Самолетите не могат да летят” – пее се в една песен… И е така – ти виждал ли си самолет, който да лети?!
Тази сутрин гората бе тъжна… От боровите иглички бавно се спускаха и търкулваха капчици дъжд, останали от нощната буря… Силен вятър брули клоните , светкавици ослепяваха всяко живо същество, а гръмотевици кършеха цели дървета…

А на сутринта… Нищо! Слънцето отново се подаде усмихнато и започна самовлюбено да се оглежда в кристалната повърхност на близкото езеро… Нищо… Останките от дървета. килимът листа, натрупан от вятъра, пронизващият аромат на дъжд – част от картината… И колкото и да се променяше тя – действието си оставаше същото – ранобудното слънце, усмихнатият ден, белите пухкави облачета, звуците, идващи от някъде… Далеч… Непреходното оставаше… Луната пак щеше да я има, студена, безчувствена, величествена в самотата си… Нищо особено не се бе случило на фона на непреходното… Нищо, освен жалното писукане на едно птиче… Бурята бе скършила клона, на който е било гнездото и сега, осакатено, мъничето бе осъдено на нещастие, още преди да е разбрало що е щастие, бе осъдено никога в живота си да не полети… Крехките му крилца бяха прекършени като клончето с гнездото… Завинаги!!!
И то, попаднало върху макар меката, покрита с меко легло от бодлички земя бе беззащитно, обречено…
- Мамо! – чу се детски глас – Виж, птиченце! Хайде да го пуснем да лети!
- Но то не може – отвърна загрижено майката – крилцата му са ранени и е много болно…
- Но то ще лети! – упорито настоя детето
- Би летяло, но не може… - отвърна майката
- Не! Ти нищо не разбираш! Самолетите не могат да летят… То може да лети, но не лети… А иска! Защото природата го е направила така… Да лети… Както всички други птичета…
- Хайде, да го оставим.
- Но то ще полети, нали?
- Ще полети, ще полети…
Всъщност… Всичко, сътворено от Природата е съвършено в мечтите си… Птичето полетя… За миг в съзнанието си… То летя, рееше се свободно над планини, реки и водопади, над непознати земи, видя плажове с мек пясък и нежна пяна… А после… После изчезна и на мястото, върху леглото борови иглички остана малка купчинка пепел…

***
“Самолетите не могат да летят” – пее се в една песен… И е така – ти виждал ли си самолет, който да лети?!