автор: silvertear

Любов красива като утринта,
любов, но тъй далечна,
в спомените ми като мъгла..
Любов нежна и пламтяща,
от която душата ми гореща се изпепели.
Една любов, сплетена от пролетни цветя,
една любов ме кара да тъжа,
една любов е в миналото вече,
а пламъкът и тъй далече..
Цялата душа обичаше тогава
и с любов другата й отговаря,
любов, целувка и две очи,
така озаряващи душата,
погледът мил, нежен и закрилящ,
две ръце без думи, а говорят,
две души в миналото живеещи,
хванаха се силно за ръце,
оставиха тъжно моето сърце..