Като се сетя, само,
къде не бях,
кого не срещнах там и
що не видях.
Като се сетя, само!
За първи път
целунах женско рамо
и гола гръд.
Като се сетя, само,
как нощем, тих,
строях измислен замък
в заплетен стих.
Като се сетя, само,
че идва ден,
когато ще съм камък –
бял и студен.
Като се сетя, само…