автор: silvertear

Кървави следи в сърцето ми
отвращават се от любовта,
кървави думи белязват душата ми,
измамни обещания на вечен любим..

Пред мен небе, обляно в кървави сълзи,
вятърът вее безмилостно,
хората гледат безизразно..

Човешки рани рисуват с кръв
кръстове по небето..
човешки болки ограбват души,
оставят само тела по земята..

Викът на хиляди души отеква,
смирени чакат присъда,
молят за милост, надежда,
получават само сладки лъжи
за сладък живот..

Вярват в илюзии, чакат чудеса,
безброй излъгани сърца!

Дъжд от болка се изсипва над земята,
попарва всеки зов, всяка мечта,
зли думи влизат в добри сърца,
вярващи превръщат се в луди..

Каква болка, каква съдба,
да вярваш на един лъжец,
каква участ, каква съдба,
да чакаш прегръдка от мъртвец..

Ритъм на сърце, уморило се да бие,
поглед на жив, който нищо не чака,
буря над свят, играещ си с живота,
злокобен присмех отвръща на удара..

Никой нищо не чува,
чува се само песента на летни птици,
никой нищо не вижда,
фалш на театъра, който играем,
но всеки получил е вече
..своя кървав подарък.