автор: dara33

В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най-подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най- много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
-Хайде, сине слънцето изгря.
-Добреее - казваше мечо и продължаваше своите мечешки сънища.
-Закуската е готова. Палачинки с мед.
-Добреее, де мамо.
И продължаваше да нанка сладко, сладко без никакво желание да се отлепи от мечешкото си легло.
-Сигурно си болен, само спиш.
Разтревожи се майка му. Отиде при горският лекар-совата.
-Докторе, нещо става със Сънливко. Само спи. Мърка на сън и се усмихва.
-Ще дойда да погледна.
Совата-доктора на гората, дето разбираше от всякакви болести отиде в мечешката къщичка. Мечо спеше и нито аромата на мед или на палачинки не го вдигаше от леглото.
-Хъм, да нещо има. Спи. Сигурно сънува нещо толкова хубаво, че му е трудно да отвори очетата си. После го преслуша. Чу сърчицето му как бие с огромните си слушалки.
-Прилича ми на здрав и спящ.
После доктор Сова намести очилата си и си тръгна от мечешкият дом.
Ой, горката мама Мецанка. Детето й все спеше, е или през повечето време.
-Мамооооо- извика Сънливко.
Мецана се втурна към креватчето на Сънливко.
-Погали челцето му.
Той отвори очета.
-Мамо, сънувах медена поляна. И си хапвах сладко сладко, но изведнъж дойдоха пчеличките и ме подгониха, защото си хапвам от медената им поляна.
-Нищо сине това е било сън, хайде ставай вече проспа много, ама много време.

Стана Сънливко. Разтърка мечешките си очички. Видя, че Слънчо наднича през прозореца.
Хапана вкусни палачинки и отиде да търси меденото поле, защото искаше да го намери.
"Понякога сънищата се сбъдват".
Така си мислеше Сънливко и упорито вървеше през гората, защото твърдо беше решен да го открие, онова поле от своите сънища.
Мама Мецанка остана да го очаква с тръпнещо от тревога сърце, но се надяваше, че той ще успее, а и дори не се страхуваше от пчелите.
Смел Сънливко е това- мислеше си гордо тя!
Сънливко забрави за постоянното спинкане в мечешкото си легло и всеки ден търсеше приключения. Сънищата са прекрасни, но още по-хубаво е да си Не-сънливо мече!
Така може и да осъществиш сънищата си.


автор: Лили Спасова