Каква вълшебна нощ, какво родео!
Телата ни преплетени горят!
Ти Жулиета си, а аз Ромео!
Душите ни в екстаз любов зоват!
Докосвам те и всичко запламтява
с вълшебен огън, с милион искри!
Телата ни, разкъсвани от спазми
любовен валс танцуват до зори!
Очите ти разгарят в мен огромен
пожар от вдъхновение и плам!
Душата ми ще пази вечен спомен
за тоз красив любовен ураган!
И дългите коси на самодива
с копринен блясък нежно милвам аз!
И в миг душите ни в едно се сливат,
и те обхванати от буйна страст!
А устните ти, тънки и красиви
шептят, мълвят със нежен влюбен глас:
Обичам те – да бъдем ний щастливи,
и ме целуват бурно във екстас!
От допира на твойта бяла кожа
през мене преминава луд волтаж!
И чувства бликнали с любов да вложа
в тоз сбъднат сън, красив като мираж!
А трепета на тази нощ любовна
изпълва ни със нежност,топлина!
Обичам те, омайнице чаровна -
в живота мрачен моя светлина!.