автор: DANAIA

Заплитат се на възли дните ми
в дантелата на бъдещия ми живот.
С вериги сякаш оковават
моята надежда за щастие.
Изпепеляващи са за
лесно ранимата ми душа...
Аз търся брод из бушуващите
вълни на живота в моето сърце.
Но оставам като самотна
полюшваща се на хоризонта лодка -
без теб.