Вика ти чух.
Как пещерите прокънтяха!
Могилата се строполи.
Измряха птиците.
Магьосници засричаха и полудяха.
"Възмездие!" - изстенаха във хор вдовици.
Далеч на север всеки леден блок изпука.
Застина лавата.
Изохка свободата.
На хоризонта зейна огнена пролука
пред набразденото лице на Сатаната.
С измъчени очи погледна първо мене,
а после теб.
Отрони с дрезгава тревожност:
"И аз дори безпомощен съм,
озарени от всеизгаряща любов,
но невъзможна."
Каквото ти можа - направи.
Мой редът е.
Дали, ако към Бог отправя си молбата,
ще позволи любов,
ще спре това безпътие?
Или съвсем ще я опустошим Земята?