автор: babazlata

Знам всичко, знам го винаги когато,
в съня ми пръскаш старо злато,
и търсиш огъня в очите,
за да откриеш смисъла на дните.

И гониш в пепелта отломки смешни,
и оправдания измисляш за мечтите грешни
и бъркаш с пръсти във жарта гореща,
да скъташ огъня за идна среща.

И ветровете гониш да раздухат мрака,
да видиш двама с теб какво ни чака,
и облаците пъдиш да отложиш здрача,
не виждаш ли, най- хубава съм щом за тебе плача...