автор: vedrusa

Бавната тишина.


Така, може би, всичко започва – с нея. Как да се напише тази много специална сензитивност - мъжката му учтивост и нейните изразени до ранимост чувства. Спомени от ранното детство, или по-скоро великолепната тинейджърска възраст – веселието, снизходителността у другите, лудориите. Потръпването от погледа е някакво смутено усещане за радост. Някой пали очите и душата. И всичко е, все пак, много напред, в една интуитивна хармония от натрупано споделяне.

Тя прави опити да си проправя път. Тръните не са лесни за прохождане, но семето е някъде там. Търси го и засажда мъничкото, което е напипала, за да кълни в съзнанието му. Той би се оставил на тази болка и страст, би се примирил, знаейки, че мракът се трансформира в светлина и това би било осъществимо. Съзнателният му ум се съвместява с мислите ù, допълването е подарено.

“Ловецът в мрака” - картина, която чака.

Децата се допират в раменете, държат ръцете си, подскачат по улиците смеейки се и споделят детинските си “откривателства”. Красивото в живота е пред очите им и те не изпускат тази хармония, която ги провокира с времето. Сътрудничат в мислите си благоразумно. Радват се на всеки подарен миг.

Ангелът на Лъчезарието... кръщавайки го така, тя се топли, обогатява се от неговото тайнствено търсене на разбиране. Среща, в дълбочината на чувствата и фантазиите; плодовете са меки, благоденствието - осезаемо.

Експанзията, потушавана от една кротка проницателност и дори мъдрост - предпазва. Пътуват чрез инстинктите и разбирането за тях. Уравновесяват търпението и дисциплинират отговорността. Работят усърдно. Градят върху реалния смисъл на нещата едно свое пространство, отредено им някъде и отпреди...

А ягодите, все пак, не говорят добре английски, но и поводът да се осмисли тази истина, съвсем не е пренебрежим.