автор: achobanov

Колко ли странно ще ви се стори това което ще ви разкажа? Всичко се беше случило много, много одавна... Даже вече бях забравил, че изобщо се случи на мен. Но то беше от тези неща, които си ги спомняш, ей така, изведнъж когато погледнеш нещо, което праща сигнал на подсъзнанието, а то се свързва със съзнанието и така... То е точно такова, че ако някой ви го разкаже ще го изслушате от уважение, но после си казвате: "Тоя/Тая трябва да спре със съпунките щотооо..."
Маркез
или сто години нещо си...



А това за, което говоря ми се стовари в един момент когато всичко около мен навлизаше в някаква супер-спокойна фаза. Не знам дали е фазата на улягане щото още не мога да кажа, че съм улегнал. Ето я случката или по-скоро историйка: "Отивам си аз на работа; както обикновено - с автобус и после с маршрутка. Стигнах на време, даже бях подранил. Изпуших една цигара по този повод и влезнах в голямата сива сграда. Както всяка сутрин в асансьора пак бяхме сгъчкани като чушките в буркана. Добрах се някак до моето бюро, изпънах се на стола и се зачовърках нещо в интернет докато не се бяха появили шефовете. Изведнъж телефонът иззвъня и ме стерсна. Обикновенно сутрин не вдигам, но този път сякаш нещо ме накара. "Ало! Кого търсите? Да на телефона е! Да, да, аз съм. Звучиш ми много познато, но немога да се сетя. Ама т` ва беше супер одавна. Ти ли си това? Не можах да те позная... И как така го реши след толкова години? Чела си Маркез ли? Не не съм го чувал. Никога. Е как мога да съм го чел, без да съм го чувал? Абе ти ебаваш ли се с мен? Как така ще се женим бе? Аз не съм те виждал от четири години. Аааа... не... От къде се обаждаш? От Калифорния ли? Че кога отиде там? Абе, как така да дойда там да се женим бе? Ти наред ли си? Ще трябва да затварям, че вече всички са тук, а и шефа се появи, аре чао..."
Бил съм с нея преди четири години. А сега ми се обажда - да сме се били оженили, и то щото била прочела няква книга. Тия хора как вярват на тия книги...? Че като я написал някой си Маркез та к` во толкова? Казах ли ви, че работата е откачена? Още по-откачено беше, че на следващия ден ми се обади пак - същият разговор и пак този Маркез. По едно време се замислих дали да не ида до "Славейков" да си купя няк` ва книга на тоя Маркез та да взема да я прочета. Ама после се сетих, че имаше един такъв футболист от Барселона няк` ъв мексиканец и си помислих, че тя си прави майтап с мен. Гъбарка се, щото знае, че не чета и не обичам книгите. Ама тая история взе да се протака много и да се повтаря всеки ден та реших да отскоча до "Славейков". Първо докато се престраша да питам за тоя Маркез... Викам му: - Добър ден! Изпратиха ме да ви питам за някой си Маркез ама не тоя дето играе в Барселона и националния на Мексико няк` ъв друг. Продавача се засмя и изкара няк` ва тухла: - Ето, двайс пет л`еа. "Абе тоя луд лие?"- помислих си аз. "Трийсе кинта за някъв Маркез? Сигурно ме позна, че съм няква риба и гледа да ми пробута нещо." Реших да продължа по сергиите, за да имам няк` ва база за сравнение. Десет кинта за сто години нещо си... Тия хора са луди. Тая пък много малка. Я да ида аз да си взема тая първата за трийсе кинта пък к` вото ще да стаа`. - Здрасти! Пак съм аз. Я дай тоя Маркез да го взимам и да се махам от тука. - Два` ес пет л`еа. Аре на теб щи я дам за дваа`есе. - Супер. Мерси, чао.
К` во да ви казвам, изперкала работа. Аз не знам и до днес как се реших да отида на "Славейков", да си купя книга. А тя продължаваше да ми звъни всеки ден. "Прочете ли книгата, та прочете ли книгата." Накрая я прочетох. Казвам ви изперкала работа. А най-изперкалото в цялата работа е, че аз седя в Калифорния и пиша всичко това след като прочетох тоя Маркес ама не от Барселона и националния на Мексико. Та даже се и оженихме като в сапунките... Казах ви, че е изперкала работа.