автор: kaktus

Онзи Румен е най-реалния мъж!
Разлива смеха си по мен,
взема ми тъжните неуверени мисли,
провокира женската ми същност.
Ръцете му са навсякъде по тялото ми -
виртуално, но истински.
Май много иска да се любим,
само да се любим...

Този Румен ми дава няколко часа -
да си ги деля както искам:
за кафе,
за усмивки,
за ласки,
за ... безпаметност,
да ми държи ръката,
да ме изпраща,
да ме очаква.
Огнено да поддържам
крехката му нужда от равновесие.
Май се страхува да не го заобичам...

Няма как! Ще се справя!
Ще бъда голямо разумно момиче.
Ще скрия вълшебствата.
Ще бъда практична.

И ще остана с първия Румен.