И ракия с диня – мале мила!
(Казано по хасковски – карпуза!)
Идва музата като торпила.
Ама най-лирическата муза!
И ми вика: глей сега, човече,
(и ме гледа криво, начумерeно)
щом боравиш с мерената реч, и
глътката ти трябва да е мерена!
Нямах време да се съпикясам.
- Бре, какво говориш, музо недна!
Сядай тука, ей на тая маса,
и диктувай!
Да, ама не седна.
Тръгна си. Сега какво да правя?
Утре ще му мисля. Ха наздраве!