автор: ToZero

- Добър ден. Госпожо, тук ли продавате жаби?
- О, да! Имаме най-различни – крастави, водни, дървесни… И евтино ги даваме.
- Да бе, евтино – трийсет лева. Вчера на сина ми сте му продали една, трябвала му за дисекция в училище…
- А-а, господине, рекламации не приемаме. Не можем да ви върнем парите.
- Но аз няма да правя рекламация. Само искам да ми покажете кои са тези девствените жаби.
- Съжалявам господине, но нещо сте се объркали. Тук ние не проверяваме кои животни са девствени. Затова най-учтиво ще Ви помоля да напуснете магазина, иначе ще викам полицията.
- Чуйте, госпожо! Моля Ви да ме изслушате! Не знам откъде да започна…
Всичко започна когато сина ми една вечер се върна от училище и каза, че утре трябва да отнесе жива жаба в училище. Аз имах 50 лева и му ги дадох и го изпратих във вашия зоомагазин.
Той отиде и като се върна ми донесе останалите пари – 20 лева. Казах му, че не може една нищо и никаква жаба да струва 30 лева – и принцесата-жаба не струва толкова. А той ми каза: “Тази беше най-хубавата, а дали е принцеса – не знам, още не съм я целунал.” След това той отиде в стаята си, а аз, ядосан, изпих набързо 2-3 бири за успокоение.
Днес хубостника се върна от училище и какво мислите, с него дойде едно девойче със зелена блузка, с къса жълто-лайнена поличка, със зелени кичури в косата и дори и устните и ноктите й бяха зелени. Изквака ми нещо то, преди синковеца да я натика в стаята си.
След това синчето дойде и ми казва: “Татко, това е принцесата-жаба. Няма къде да живее и я доведох у дома..”
Аз само гледах, премигвах и лапах мухи с отворена уста, а той продължи: “В училище боцнах жабата и от нея изскочи това момиче, а учителката каза, че жабата е била девствена и затова сега да се готвя за сватба.”
- Ама наистина ли в училище учат такива неща? Значи боцнал я. Па знае къде да боцка. И какво – със зелена блузка и жълта поличка?
- Да, и с едно топче на носа, от тия металните де, но ако е била крастава жаба, кой знае още колко топчета има по нея.
- Значи ще се женят… Тогава малко пари сте дали…
- Госпожо, нали казахте, че не приемате рекламации. Аз обаче искам да купя още една такава принцеса-жаба. Ще ви платя и повече, стига да е девствена. Нали разбирате, откакто се разделихме с жената…
- Но господине. Сигурно сте попрекалили с бирата. Сигурно и когато синът Ви е говорил, сте бил вече пиян.
- Госпожо, защо заключвате? Сега остава да извикате и полиция. Аз съвсем законно искам да си купя една жаба. Моля ви, какво правите? Къде ме водите?
- Тихо! Във вътрешната стаичка е прохладно, има легло и бира. Щом ще ставаме роднини трябва да проверя дали вашия род е достатъчно мъжествен. Тя се казва Жана, не жаба, и е моята принцеса. Освен нея си нямам други деца, а и с мъжа ми сме разделени от десет години, но като ме гледаш така и мен си ме бива, нали хубавецо!