автор: Veselin

Разкъсват викове на луди
претъпканата от тълпа арена,
в очакване да видят смърт.
В очакване
смъртта
          да е мишена.
Да има бик,
да падне пръв
в окаляната с кръв трева.
Да има разпнат,
или кръст
и ръкопляскания след това.
Да бъде весело,
да се напият,
след края на измисления празник...
И нищо да не значи
                            нечия си смърт,
когато всички са едни удавници...

Червен воал и глупав старт –
арена, бик и някакъв палячо.
Пролята кръв,
                   отворен кръг
и чувството за нови възприятия.

Отворен кръг,
                   а после – смърт
и тишина на глупавата сцена.
Надявам се, нагледно обясних
защо съм бик,
                 а не мишена...