автор: ANG

В началото на края аз Ти предлагам малко поезия. Какво ще кажеш?

@ Обичам поезия за гладуването/храненето. Давай.

Предлагам следния откъс от поемата на Джон Милтън "Изгубеният рай":
"Може би ще дойдат времена на сближаване на ангели с хора;
тогава няма да е трудно въздържането от грубата храна;
тогава вашата плът ще се одухотвори от ново хранене.
Преобразени, крилати, както ние и вие свободно ще се възнесете
и ще живеете в райските селения или тук - както си изберете".

@ Прекрасно! Значи в Заключение ще говорим за идващите времена!
Сега ще ми позволиш ли аз вместо теб да направя първото обобщение на всичко, което обсъждахме заедно?

Давай!

@ За да гладувам е необходимо преди всичко много да вярвам в себе си, в собствените възможности. Знам че мога и го правя с мотивация и воля. Не робувам на правила и предубеждения, защото Аз Съм Бог, аз създавам правилата, наблюдавайки себе си по време на гладуване. Аз го правя празник на духа, ума и тялото с позитивни мисли, медитация и слушане на приятна музика. Работя интензивно, разхождам се из планината и правя дихателни упражнения на открито край река или езеро. По такъв начин получавам истинската храна - Божествената Енергия - направо от извора. Това ме изпълва с радост и ми дава импулс за истински творчески живот. Доброто ми състояние по време на гладуване ми дава увереност, че всяко следващо ще бъде все по-успешно и все по-продължително.

Отлично. Разбрал си всички основни неща, които обсъждахме, които исках да ти кажа.

@ И това са единствените правилни неща, нали? Чакай, шегувам се! Вече знам, че няма "правилни" и "неправилни" неща, още повече единствени. Все пак, даваш ли ми 100% гаранция, че ако продължавам все така, ще успея?

Ще успееш какво и доколко? След като изкачиш няколко върха и видиш следващите по-високи, ще спреш ли? Кога ще решиш, че си постигнал ВСИЧКО - 100 процента?
Ако имаш гаранция и сигурност, която се измерва със 100 %, какъв ще бъде смисъла на твоето участие, на твоето творчество в процеса на гладуването/храненето. БОЖИЯТ ПЛАН Е ТИ ДА СЪТВОРИШ НЕЩО.
Сто процента сигурност те обричат на пасивност и ранна духовна смърт - ентропия. Сам си създавай не-сигурност, бягай от сигурността.

@ Ако не 100, колко процента все пак е гаранцията?

Бъди доволен на 80 %. И това е много, често създава усещане за прекалено голяма сигурност.
Бягай. Бягай. Бягай. Постоянно и на увеличаващи се дистанции.


@ Нима вече стигнахме до края?

Да. В Човешкия живот всяко нещо има и начало, и край. Само луканката има два края, както е казал известен писател, на шега разбира се.
Нали знаеш, всичко е форма - в този живот. Иначе всичко е безкрано, но във Вселената, откъдето идваме и където ще се върнем. ВСЕКИ ЧОВЕК Е БОГ, ПРЕВЪРНАЛ СЕ В ЧОВЕК. Само за известно време.

@ Нима този път ще ме лишиш от фантастичната безкрайност, прекланяйки се пред формата?

Дал съм друго обещание пред Теб - за екстри. След малко ще ги получиш - под формата на "втори край" на луканката.
Сега се питам дали има какво още да си кажем.

@ Обичам те.

И аз те обичам.

@ Аз бях не само Главен Герой на тази прекрасна книга!!
Аз Съм ГЕРОЙ!!
Аз съм БОГ!!
Аз СЪМ!!
АЗ!!
!!


@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@


ПОСЛЕДНА ПРИТЧА (в превод на Бистра Дойчинова):

Един професор по философия стоял в залата преди поредния час, а пред него били поставени няколко неща. Когато часът започнал, той безмълвно вдигнал един голям и празен буркан от майонеза и го напълнил догоре с камъни с диаметър около 2 инча.
След това попитал студентите дали бурканът е пълен?
Те се съгласили, че е.
Професорът продължил заниманието си, като вдигнал кутия с малки камъчета и ги изсипал в буркана, след което го разклатил лекичко. Камъчетата, разбира се, се наместили в празнините между големите камъни. Студентите се засмели.
Професорът отново попитал студентите дали бурканът е пълен?
Те се съгласили, че е.
Професорът вдигнал кутия, пълна с пясък, и изсипал и нея в буркана. Пясъкът, разбира се, запълнил всички останали празнини.
"Сега", казал професорът, "бих искал да осъзнаете, че това е вашият живот. Камъните са важните неща - семейството, партньорът ви, вашето здраве, вашите деца - всичко, което е от такова значение за вас, че ако го загубите, ще бъдете почти съсипани.
Малките камъчета са останалите неща, които имат значение за вас, но в по- малки мащаби. Камъчетата са неща като вашата работа, вашата къща, вашата кола.
Пясъкът е всичко останало. Малките неща.
Ако поставите в буркана първо пясъка или малките камъчета, няма да остане място за големите камъни. Същото става и в живота ви. Ако отделите цялата си енергия и време за малките, материалните неща, никога няма да намерите място за нещата, които са най-важни наистина.
Обърнете внимание на нещата, които са съществени в живота ви. Играйте с децата си. Изведете партньора си на танци. Винаги ще има време да отидете на работа, да почистите къщата и да организирате вечерно парти.

Нека винаги има нещо за правене от вашите ръце.
Нека в портмонето ви винаги има монета или две.
Нека слънцето винаги грее в прозореца ви.
Нека дъга следва всеки дъжд.
Нека има винаги приятелска ръка край вас.
Нека Бог изпълни сърцето ви с радост и настроение.

"Погрижете се първо за големите камъни - нещата, които наистина имат значение.
Установете приоритетите си:
Останалото са само малки камъчета и пясък.

Един студент от последната банка, с клатеща се походка и бутилка бира в ръка прекосил цялата зала и застанал пред професора. Вдигнал полупразната бутилка и излял съдържанието в буркана. "Пълен ли е буркана" - попитал студентът, а професора и студентите със смях се съгласили че е.
Какъв е извода?

Колкото и да се грижете за важните и за по-малко важните неща, винаги има време и място за една бира!

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@