Онлайн: Ufff и ANG
Застивам на прага в очакване сънно.
Несвястно. Неясно пристъпвам.
Протягам ръце към пътеката лунна...
Морето я дръпва. Окъпвам
се в шум от прибои
и мислите свои
не чувам, дори да извикам.
Защо ли, защо ли
сред дюните голи
сънувам Орфей с Евридика...
Окъпал прибойните мисли,
извикани, голи, сънят е застинал
на прага, където морето не спи -
полудяло от приливи-отливи
между сърцата ни. Има ни!
Орфей носи кошница свитъци -
те са твоята истина - път и пътека.
Светът се протяга. А Евридика -
тя вика ли, вика. Кого ли, какво ли!
"Недей се обръща,че всичко се връща,
дори и безплодните думи,
умората прежна, любов безнадеждна,
ще падне пак мрак помежду ни..."
Орфей се надвика с прибоя:
"Любовта е само надеждна.
Единствено!"