автор: Celena

Беше пролет. Лилия седеше в градината, под цъфналата вишня, с чаша студена лимонада в ръка и четеше с видима досада сладникав любовен роман.
Телефонът иззвъня и тя с облекчение захвърли книгата и стана да отговори.
Беше Надя, най-добрата й приятелка. Предложи да излязат след няколко часа.
Лилия отново се върна в градината, седна под вишнята и се замисли. Колко бяха глупави всъщност тези романи! Там властваше безбрежната и изтърканата романтика и сякаш се говореше за някакъв друг свят, до такава степен съвършен, че чак противен за хората, лишени от необикновеното свойство да се влюбват с един единствен поглед и да потъват в магията, описана подробно на стотиците страници, които жените щедро обливаха със сълзи.
Лилия се сепна в мислите си. Трябваше да се приготвя. Изправи се, взе книгата и с пренебрежение я захвърли в градинската беседка. Такава „любов” не съществуваше, а на измислиците за нея мястото им беше именно в тези смешно – тъжни, недобре скроени лични драми.
Свечери се. Двете момичета тръгнаха да се прибират. Лилия през смях разказваше за глупавата книга, която беше чела през деня.
- Нищо такова не съществува ! – заключи тя и в същия този момент млъкна. Пред нея стоеше високо, красиво момче, с най-прекрасните небесно-сини очи на света. Той също я гледаше. Сякаш времето спря. Той се приближи и подаде ръка, за да се запознаят, но Лилия почувства внезапен порив. Поивдигна се на пръсти и го обгърна с ръцете си, не преставайки да се взира в очите му. Той се наведе и я целуна.
Надя беше се заприказвала с някаква приятелка. Обърне се да извика Лилия и, когато я видя, се усмихна и си помисли – „Не съществува ?!? А тогава това какво е ?!!!”.