автор: onisifor

Прибързано мълча със нищото
в наклонения коридор на трафика -
свиреп найлонов плик са мислите,
изяждат грапавото лято.
Със празни рамки вместо длани тичам
по покрива захлупил магистралите-
премазано капричио от птици.
Старият трамвай с извита релса за звънеца
все още свири някъде в огънатите зъби на паважа.
Висят затръшнати през челюст съботите
по щръкналите черчевета- без витражи.
В измачканите ложи на коридата
очакват лудите знамение, завързано в колажи.