автор: Izabella

Остатъци любов.
Като раздрано платно от картина
на ненужна отданеност.
Като умираща по своя воля птица
е гордостта, уморена от вятъра.
Като тъжна песен се повтаря
бналната история на битието ни.
Остатъците от деня, предначертан от вчера
са гримирали лицето ни.
Като парчета от усмивки
самотни и прокудени
скимтят очите ни. Бездомни
се лутат помежду ни.
Храна за гладни лешояди
с ловки клюнове
очакващи храната си.
Остатъците от живота ни-
най-жалките остатъци....