автор: dobria

Всичко беше много просто.
Човек и маса,дявол,стол.
Днес дявола ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.

Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна...отлете.

Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше,или сън.
Пак нещо пише и си сричам.
Такава жега е навън...