автор: phifo

Тази врата е залостена там от незнайни години,
подпира я времето с крак от ръждиво желязо.
А белият камък отпред стопанина чака да мине,
отвисоко да яхне коня в челото белязан.

Колко пъти е стъпвал на него в хладната утрин -
издълбан е от стъпката като белег в душата.
И поставям крака си отгоре му, и расна отвътре,
и се вдигам със педя над средния ръст на нещата...