автор: Talasyma

Над хълма се стелеше гъста мъгла.В лепкавият мрак глухо потропваха лопатите.Трима мъже копаеха мълчаливо.
Въпреки влажният студ по челата им струеше пот.Те спазваха древното поверие и съблюдаваха тишина,за да не избяга имането.
Внезапно под една от лопатите се чу дрънчене на глина.Очите на хората хищно светнаха.Бавно и внимателно те извадиха гърне за боб със счупена дръжка и запечатан с олово похлупак.Те разчупиха оловото и отместиха капака.Повеят на студеният вятър поразкъса мъглата и един блед лунен лъч освети златните монети и красивите накити.Отдалеч прозвуча плачливият вой на един чакал,а пълната луна се показваше едва през небето.
- Ето го.-прошепна най-възрастния иманяр.-Това е съкровището на Орхан бей.
- Кой е бил тоя?-сопнато рече най-младият.
- Един от господарите на това място по Турско,уплашил се е да не му отнемат имането през освободителната война и го е заровил тук.
- Ахъм,ясно.
Леко и почти нечуто нещо се промъкваше зад тях.Запленени от златото хората си шепнеха как да го изхарчат.Ужасяващ вой процепи мрака.
На сутринта пазачът на нивата видя труповете и извика полиция.Криминалистите не откриха нищо друго освен труповете и гърнето.Алтъните и накитите се въргаляха в калта.