автор: pord

              На Димчо Дебелянов

Живях разхвърляно и с хъс.
Без маска, режисьор, котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната
на конюнктурата.

В музея на един поет
бях проумял къде е драмата:
талантът е роден с късмет,
от който копче даже няма.

И затова е разкопчан
животът му така –
до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не коленичи и не моли.

Тук няма място за сръдня –
отдавна е направен изборът.
Или си мост,
или - стена.
А другото е конформизъм.

Затуй не си случаен гост
и участта ти е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.