автор: lilavata

Не си живял
ако поне веднъж
в проливен летен дъжд
не си играл.
Ако усмихнато не си усещал
студени капки водни
и сълзите си любовни
из тях не си пресрещал.

Не си живял
ако никога с дете
със слънчево лице
не си се смял.
Ако в себе си не знаеш
къде се крие чистотата,
която блика от децата
когато с тях играеш.

Не си живял
ако под звездите
очи в очи, ръце в ръце,
със Дамата на Твоето Сърце
не си мечтал.
Ако не си изпитвал ревност
от полъха на лекия бриз
и всеки Нейн каприз
не си приемал с безрезервност.

Уви, не си живял
отровни чувства като бучиниш,
от що не можеш да заспиш
не си ли в себе си таял.
Ако не си кървял от мъка
заточен в спомени горчиви...
Подир, във дните сиви
не си ли дирил ти пролука...

...Не си живял.