автор: Gonzita

Какъв си мними,любими?
Любов,порив,илюзия?
Такъв ли си какъвто аз те правя,
какво за тебе зная?

Гласът ти чувам-песен,
поглеждам жестовете-стил,
усмивката...целувка,
погледът- страшен и мил.

Реално с нереално се преплитат,
мечта с действителност оплитат,
безцелно сърцето се скита
и пияно от чувства залита.

Как с това да се боря?
Да се боря ли въобще?
Незнам какво да сторя,
знам, че те искам, момче!

И жива съм,а мъртва,
плът имам,а съм дух,
къде си,ангеле,мой
защо не си тук?

От чувства порой
и защо ми кажи?
Въпроси безброй,
единствен отговор- ти!