автор: Gonzita

Танц последен,
В прегръдка дълбока,
С ръце преплетени,
В мрака непрогледен.
С очи наведени,
Мечти изгубени,
Танцуват в нощта,
Сърцата им влюбени.
Те родени бяха да се срещнат,
Създадени да се обичат,
Да се влюбят и любят
И всичко да изгубят,
Но да покажат
На хората,света,
За да им разкажат
За своята съдба.
Горели в огън
И замръзвали в лед,
Те гледали напред,
Въпреки всичко.
Срещу Съдбата самички,
Се борели славно,
Ала тя бавно и плавно
Побеждава ни всички
С всички и всичко
Тя си играе
И с мечтите човешки
Най-вече прави,
Каквото си знае,
Ала тях двамата
Не успя да пречупи,
Този път не сполучи
И пръв урок научи.
Любовта е всесилна,
Нежна и страстна,
Тя всичко побеждава
И победата дарява,
На вярващите в нея,
Които я заслужават!
Но Съдбата побесня,
Че загуби от Любовта
И не спря и до сега,
Да се гложди от това.
Тя отмъсти на тези влюбени
По най- злокобния начин,
Изпълни дните им
с мъка и болка,
разби подло мечтите им
и отнемаше им всяка рожба.
Децата техни
Без причина си отиваха,
От земния свят,
А влюбените не разбираха,
С какво заслужили са този ад.
Любовта се помoли
на Съдбата да се смили,
да ги дари с чедо,
човещина да прояви,
а Съдбата поиска в замяна,
тяхната любов голяма.
Искаше твърде висока цена
Съдбата от Любовта,
Но Любовта се съгласи,
За да може да спести,
Страданието на двамата,
Копнеещи за детенце,
Момиче или момченце.
И Любовта им се яви
И всичко им разказа,
Очите им напълниха се със сълзи
И душата взе да ги боли,
Но съгласиха се те
В името на своето дете,
Но също поискаха нещо,
Нещо за малкото злато.
За него нека е чувство познато
Любовта и нейната святост
И нека знае каква е била
На родителите му любовта.
Съгласи се Любовта
И с нея Съдбата
Скоро роди им се рожба,
Момиче чудато,
Прекрасно,обичливо,
Мило и красиво.
Но без любов сърцата
Им бяха изгубени,
Не можеха да спрат
Да се обичат двамата влюбени.
И Съдбата разбра,
Че може да ги раздели
Само смъртта
И поиска от тях
Или с любовта си да спрат
Или да умрат.
Любовта ги бе предупредила
Да я оставят и забравят
И те го бяха обещали,
Но как да накарат
Чувствата си силни,здрави,
Да рухнат и изстинат.
И избраха да загинат,
Но поискаха отново нещо
Танц последен
В мрака непрогледен,
Да танцуват през нощта,
През цялата,
Танцът на края,
На забравата.
Не можаха с себе си
да се преборят,
не успяха над сърцата си,
да се наложат,
Любовта да забравят
и душите си да оковат.
Дори от другаде обаче,
Те няма да спрат,
За чедото си да се грижат
И макар да е сираче,
Не ще израсне самотно и без път.
Майчината обич
И бащината топлина
Ще го следват
И на край света,
И щастливо ще порасне
Малкото дете,
А с него любовта
Също ще расте!!!