автор: Gonzita

Туптиш бавно,слабо,
приятелче,мое сърце,
пак ти е мъчно и жално,
заради момче.

Пак плачеш без сълзи
и без глас крещиш,
и без надежди и мечти,
ограбено стоиш.

Прости ми,прости,
че си мое сърчице,
че си в моите гърди
и,че само страдаш ти.

Че винаги щом оздравееш,
си отново разболявано
и щом едва спреш да жалееш,
отново си опечалявано...

Мъниче,сиротниче,
прости му и на него,
че и той самотниче,
те остави, чедо.

Прости и на тях,
на всички предишни,
явно ти и аз,
били сме им излишни.

Но ако е тежък товара
и не можеш да продължиш,
ще приема и направя,
каквото наредиш.

Аз принадлежа на тебе,
ти принадлежиш на мен
и ако не ти се живее,
заедно ще умрем!