автор: hudojnika

          Служителят от КАТ - сержант Илия Ралчев не можеше категорично да каже, дали този контролен пост, по негова си преценка - го кефи. От една страна - спокоен, от друга - губи-време. Не, че липсваше движение, напротив - беше под вишката, на края на града и всичката върволица от там се извърволяваше.
          Насам и натам имаше с километри видимост.
          Стряскащата предупредителна хоризонтална и вертикална маркировка за шейсетте километра лимит и колегиалните святкания на водачите на мъпъсътата, караха трафикът да пълзи скромно и невинно като ученичка, с отнесена физиономия, тактуваща си бавен блус с лакет, положен небрежно на прозореца. Само след триста метра, далеко преди отменящият знак, лавината хукваше като държана на въже и отвързана, да гони Михаля; да ги питаш за кои гробища бързат. Така, че работа, в смисъл на актове, за който и да е служител на КАТ, не конкретно за сержант Илия Ралчев, не се очертаваше.
          Сянката беше поръчкова, радарът кокетничеше на едно краче на капака на служебната кола; спасението беше в кръстословицата, притисната дискрет-но под планшета.
          Сега пък злобарите ще рекат - айде, бе! Пътен полицай и кръстословица! Ъпсурт! Има! Лично съм виждал - вместо с палката, да си потупват ръкавицата със свита на масур кръстословица или с разперена такава - дори да си веят против мухи и горещници. Някои дори се опитват и да ги решават, както в случая със сержант Илия Ралчев, който в момента дори ползваше жокер - звънеше на Приятел, да го пита знае ли отвесно-десет букви, как се казва на перверзен човек с болезнено влечение към възрастни секспартньори. Приятелят беше страхотно вещ по тия въпроси и го зарина с полезна информация. А и думичката геронтофил, отвесно-десет букви, пасна съвсем точно. Айде, да ги нямаме такива!
          От тия му крайно полезни мисли го изведе чуруликането на радара; без малко да го изпусне - навярно ще да е самозабравила се мутра в мощен джип Чероки, преодоляваща на слалом пълзящата изнервена колона. Ще види той - на сержант Илия Ралчев такива не му минават. С красиви, плавни ритуални движения, заимствани от художествената гимнастика с бухалки, мъпъсъто с евентуалната мутра, бе отбито и миряса под вишката.
          Уви! С ревматично скърцане, на стопирането се отзова трофейно джипче, кръпка до кръпка, сякаш нарочно камуфлажно боядисвано, дето се вика -пръскано с метлата. Водачът на возилото - невероятен образ: едно дяденце с пилешки гърди и лопатки - сякаш наболи крилца отзад, в похабен потник, зографисан с ремонтни мазни петна, пропълзели по носа и челото му; навсякъде пъхнати и подпъхнати гаечни ключове, гедорета - разни чешити инструменти, гарнитури, маркучи, жици и забърсващи конци. За набитото катаджийско око картинката бе от ясна по-ясна - изпробване по правата магистрала, след безподобен ремонт, с цел - съживяване на мъртвец. Позната работа. Санкция - грехота е, няма да има; още повече - инвалидния знак и алуминиевите патерици - пенсийката ясно каква е... И този присмехулен поглед, досущ като на родния му дядо, зевзекът на родата. Първо ще му помърмори досадно и превантивно, колкото да си оправдае поста, службата и стопирането; дано да стане интересна приказка, едно разнообразие, все пак. Отдаде чест:
          - Сержант Илия Ралчев! Вие пък за къде сте хукнали; по-тарикат от другите ли ще се пишете, а сте в нарушение при лимит шейсет... сега ще се наказваме ли или напротив - изрече в скоропоговорка любимите си миролюбиви фрази.
          Нарушителят театрално се сниши в престорена уплаха, огледа наляво и надясно под рошави вежди, преглътна и конспиративно прошепна:
          - Младежо, вие телевизия не гледате ли...
          - Сержант Илия Ралчев! - натърти. - За Вас не съм Ви Младежо! А Вие сте Нарушител! Така е записано в Наказателния акт който ще Ви съставя.
          - Да, де! Да! Телевизия не гледате ли, питам.
          - Каквото трябва да гледам... по устав... гледам, разбира се.
          - А тази физиономия да Ви е позната, случайно!!! - дядето взе да опъва шия и да се кокори, сякаш се оглежда в огледалото при бръснене, но не беше се бръснал отдавна. И двамата едва се въздържаха да не се захилят.
          - Не ми е позната и защо трябва да ми е позната! Какво се мъчите да ми внушите.
          - Ами щото я показват през час; обявен съм за национално издирване и ако ме идентифицирате, трябва, длъжен сте, да ми щракнете белезниците веднага, а не да водим безполезни разговори за дребни нарушенийца, като лимитчета и тути-кванти, шейсет нам`кво... Щото съм опасен!
          - Какво по-точно ви е опасното...
          - Аз мла... Сержант...
          - Сержант Илия Ралчев!
          - Да, де... съм педофил-рецедевист, издирван... под дърво и камък... и на други обществени места.
          - А, така! Нещо друго да си самопризнаете...
          - Ето - това невинно дете, е обект на моите гадни, педофилски, мръсни и разюздани, покварени... - дядето посочи с рамене и глава към задната седалка.
          Чак сега сержант Илия Ралчев забеляза, че запъханата мека възглавница, между струпаните кутии и кашон, всъщност е топчесто същество от женски пол, на видима възраст колкото водачът на мъпъсъто, срамежливо прикриващо с шепа чейне със златно зъбче и два липсващи такива - горе, ляво - четвърти, пети. Картинката се допълваше от бузи, натрити надве-натри с руж и карминени устни, готови да цъфнат като попреминал гюл, под напора на едва сдържан смях. Ръцете стискаха конвулсивно, сякаш да не избягат, едновременно алуминиевата патерица, носна кърпа, същата кръстословица и причудлива химикалка с пискюлче.
          - И това, с педофилството от колко време е?
          Дядето впери поглед в тавана, замърда беззвучно устни, гръцмулът му подскачаше в ритъма на уж-броенето... пръстите заотмятаха...
          - Има-няма около петдесет и две години; постоянен сексуален тормоз от моя страна, разюздан секс, само това бедно дете си знае какво съм му сторил, а е и кръгло сираче отгоре на всичко. Че и го покварих дотолкова, та ми отговаря със същото. Педофилка такава! Нали, Съкровище, нали си ми долна педофилка, любима, такава. Щото и аз съм и едно детенце, прелъстявано и поругавано денонощно и снощи цяла вечер. Също така съм и кръгло сираче.Това е гу`син Сержант; щраквайте белезниците, че да си гледаме работата, а и бензинът ми беше до тука
          Уж кръстословицата беше затисната под планшета, на капака на дежурната кола, до кокетното краче на радара - как се озова навита на масур и тупкаща по ръкавцата на сержант Илия Ралчев, тепърва ще се изяснява. Засега разпореди:
          - Ако вие сте педофили, то аз съм геронтофил! - блясна с новите си познания сержант Илия Ралчев. - Усещам как започвам да ви харесвам и - хайде, движение! Да ви няма! Да не стане по-лошо, да ме вкарате в беля!
          - Аууу! - изписка запъханата мека възглавница от женски пол - Отвесно-десет букви - геронтофил! Пасва точно! Божеее, каква всестранно информирана пътна полиция! Обръщай, Съкровище, доста неща имаме за довършване! - и прати въздушна целувка на нещо замислилия се сержант Илия Ралчев.
          А на него такива не му минават.

          Велимир Петров