автор: LoveHunter

Пролог

– Казах, достатъчно! – Кралят , висок и едър мъж с посребряла коса, вече губеше търпение. От цял час се опитваше да надвика трите си дъщери и то без особен успех – Аз съм кралят тук. – Заяви авторитетно той. – Ще стане това което казвам аз. Още утре ще бъдете венчани.
Ти Алая, – той погледна към едната от три значките, тя беше със златисто руса коса и небесно сини очи, облечена в розова копринена рокля, – няма дори да си помисляш да бягаш, много добре те познавам, малката ми, ще си под постоянна стража, и няма да получиш нито достъп до кон, нито до доспехите си, защото ако призовеш още един рицар на турнир, сигурно ще ми докараш силно биене на сърцето. Ясен ли съм?
      Макар че не получи отговор, той продължи.
      – Дженивия, погледни ме – настоя краля – моля те миличка, не прави скандали. – Момичето с огнено червена коса и зелени очи, погледна косо баща си. – А ти Гуендолин, малката ми – обърна се накрая към третата от сестрите, въпреки, че лицето й беше като на другите две, в него липсваше гневния поглед, а виолетовите й очи бяха насълзени. – Моля те миличка, не искам да плачеш, знам, че ти е трудно, но моля те не плачи.
      Кралят погледна трите си прекрасни дъщери. Още помнеше денят на раждането им, и не можеше да им се нарадва. С много мъки неговата любима Виктория бе родила три прелестни и силни момиченца, за което я обичаше още по-силно.
      – Това няма да стане – кресна Дженивия и прекъсна мислите на баща си. – Ще го убия още преди да ме е доближил, и господ ми е свидетел татко ти го знаеш. – В зелените й очи проблясваха яростни мълнии. – Не ме е грижа дали е принц или коняр, няма да се омъжа. Никога!
      – Джен иска да каже, татко – опита се да заглади положението Алая, – че не може една сутрин да ни съобщиш, че на другия ден, ще бъдем венчани, – тя се приближи към баща си и положи ръка на рамото му – та ние дори не ги познаваме. Може да са...
      – Може да са лоши... – изхлипа Гуендолин –... и да искат да ни отделя от тебе, тате.
      – Разбира се, че го искат, глупачке – беснееше Дженивия – да не би да си мислиш, че те ще останат да живеят тук. Как пък не, ще ни завлекат във варварските си страни и повече никога няма да се върнем у дома, няма да видим отново нито татко, нито мама...
      – Джен, спри, плашиш Гуен...
– ...може само един ден като остареем дотолкова докато съпрузите ни вече не ни искат в леглото си, – продължи Дженивия като се направи, че не е чула молбата на сестра си – и след като сме им народили цяла сюрия деца да ни пуснат да се върнем, но тогава тук ще е само Мело, стар и грохнал, а мама и татко вече ще са мъртви и тогава...
      – Така ли ще направят с нас? – виолетовите очи на Гуен бяха пълни със сълзи и тя едва се сдържаше да не заплаче.
      – Това е най-малкото, те ще...
      – Стига, Джен – ядоса се Алая.
      – О, татко, не го позволявай – разрида се Гуендолин.
      – Боже Господи, вие трите сте ужасни – изстена младият мъж, който до сега стоеше настрани, той беше висок, силен и красив, с гарваново черна коса и наситено сини очи. – Те въобще не са такива чудовища, каквито искаш да ги изкараш, Джен.
      – О, Мело, я не се меси. – Тя пристъпи към по-големия си брат. – Ти нищо не знаеш, нали не теб принуждават да се омъжиш. Татко иска само дъщерите му да страдат, но не би накърнил скъпоценния си наследник.
      – Това въобще не е така, миличка – заоправдава се кралят – и него ще го оженя, и ако не доброволно,то ще го принудя, но той е още на двадесет и пет години, дори не е истински мъж...
      – Ей! – Прекъсна го възмутено Мело. – Аз съм мъж и...
      – ...който да бъде глава на семейство, а вие момичета – продължи тирадата си краля – сте вече по на осемнадесет години, а тази възраст е най-подходящата за едно момиче да стане майка и съпруга.
      – Щом като възрастта на Мело не е добра за създаване на семейство, това значи ли, че ще ни омъжиш за старци, татко? – Гуендолин изненада всички с този си въпрос.
      – Не е така, момичето ми. С Мело избрахме най-подходящите мъже за вас.
      – Не се съмнявам, че е така татко – съгласи се Алая, като още повече изненада събеседниците си.
      – Подмазвачка – скара й се Дженивия.
      – Кавгаджийка – парира я Алая.
Двете момичета се гледаха свирепо.
      – Моля ви, не се карайте – измънка Гуендолин и застана между двете.
      – Не се меси! – Сопнаха й се в един глас Алая и Дженивия.
      – Ама това ми се струва подозрително – рече Мело и присви замислено очи. – Али, ти откога си склонна да се примиряваш толкова лесно?
      – Знаех си, че е намислила пак да избяга и да се скрие в гората – ядоса се краля. – Предупредих те Алая, обещай ми, закълни ми се, че няма да бягаш.
      – Но, татко, аз...
      – Закълни ми се Али – помоли меко краля
      – Кълна ти се, татко – съгласи се, най-накрая Алая.
      – Господи! – Простена Мело. – Хайде, обща прегръдка, обща прегръдка – Рече той и пристъпи напред, протегна дългите си мусколести ръце и прегърна трите момичета.
      – Мело, ще ми строшиш някоя кост – нахока го мило Алая.
      – Мело, ще ме премачкаш, мечок такъв – изкиска се Дженивия.
      – О, Мело, много те обичам – прошепна Гуендолин.
Мело залепи по една звучна целувки на всяко момиче и чак тогава ги пусна. Още откакто бяха малки, за да помири сестрите си, Мело винаги използваше тази тактика. Тя подейства и сега, защото трите момичета се закискаха весело, спогледаха се и се хвърлиха към по-големия си брат, като го прегърнаха от три страни
Мело се остави да бъде гъделичкан, ръчкан и мачкан от сестричките си, и с мъка си помисли, че само след няколко дни, вече няма да ги има при него, няма да има кой да го ядосва и кой да му досажда, нямаше да изпълнява прищевките им, да гони обожателите им или да разсейва страховете им. Боже, колко празен щеше да е живота без тях.
Крал Доминик се усмихна благосклонно към четирите си деца и си помисли, колко бързо бе минало времето и също като Мело осъзна, че скоро няма да вижда веки ден малките си момиченца, че те ще започнат нов живот, в нова държава и със собствено семейство, много далеч от него.
Когато закачките свършиха, Мело подхвана отново темата за младоженците.
– Момичета, нали знаете колко ви обичам, – започна с подкупваща усмивка той – и, че никога не би ви навредил? – Мело направи лека пауза, за да подсили ефекта от думите си. – Аз лично, малките ми, избрах за всяка от вас, достоен съпруг. Всеки от тях е най-влиятелният , най-уважаваният и най-богатият мъж в държавата си. Те са млади и красиви и са... – като видя скептичните физиономии на сестрите си Мело изпъшка театрално. – Господи, малките ми, не ви лъжа, страхотни са, по-хубави мъже дори въображението не може да сътвори. Но което е най-важното е това, че са мои много добри приятели, и ще се грижат за вас така, като бих се грижил аз, никога нищо няма да ви липсва, нищо няма да ви тревожи и ще сте щастливи, кълна ви се, аз ще се погрижа да са добри с вас, и ако не са, ще събера армията си и ще дойда да си ви взема, защото вие сте единствените за които ме е грижа, не го забравяйте малките ми момиченца, много ви обичам, само една ваша дума и макар да са ми приятели ще ги унищожа.
– Но кои са те, Мело? – попита тихо Алая.
– Бъдещият ти съпруг се казва Александър МакКоул, Али. Той е водач на най-силния Шотландски клан и...
– Варварин!? – Провикна се Дженивия.
– Моля те, Джен, не ме прекъсвай – смъмри я мило Мело. – Та докъде бях стигнал? А да, Алекс е водач на клана МакКоул, има двама братя, Денис, той е най-големият от тримата и е леърд на клана МакЛотъм, а другият му брат, Ерик, е леърд на клана МакДугъл. Алекс е учил в най-престижните Английски университети, и след като родителите му умиряха той се завърна в Шотландия и застана начело на клана, и честно казано се справя отлично.
– Честито, Али – изкиска се Дженивия, – ще се омъжваш за варварин.
– А Джен за кой ще се венчае? – полюбопитства Гуендолин.
– Той се казва Масул Доран Абдул Фетих и е Шейх на една много красива арабск...
– Ха-ха – захили се злорадо Алая. – Честито Джен, ще се омъжваш за варварин – изимитира тя подигравката на сестра си.
– Масул ... !? – повтори като в транс, Дженивия. – Арабин ... ? Варварин ...? ... Що за име е Масул? – изкрещя тя и започна лека полека да се съвзема от шока.
– Ами, странно е признавам – рече Мело, – в Париж, където се запознахме, го наричаха Дориан, той е учил там и да ти кажа, целият град му е в краката, направо го боготворят. А заради теб, Джен, Дориан се съгласи да се откаже от харема си, а това не се случва често, особено с хора с неговото положение.
– Харем!? – Побесня Дженивия. – Той си има харем? С жени? За забавления?
– Стига вече! – Тросна й се Мело. – Той се отказа от харема си, за да постъпи „цивилизовано” и то само заради теб, и ти да си му единствената жена, и майка на децата му, както казах, това се случва много рядко, да не кажа въобще, и е голяма чест за теб. – Той вдигна заповеднически ръка и прекъсна протеста й още в зародиш. – Дориан подари всички момичета от харема си, на брат си Махмуд, и мога да те уведомя, че Махмуд е много доволен, и ти е безкрайно благодарен. Каза да ти благодаря от негово име за този дар, и че ти желае Аллах да те да те дари с много щастие, и да ти помогне да бъдеш много плодовита, за да може...
– Мело! – Възкликна възмутена Дженивия.
– Ами ... ами ... моят жених? Кой е той, Мело? – осмели се да попита Гуендолин.
– Спокойно, Гуен, – Алая потупа сестра си по рамото – ние с Джен получихме варварите, за тебе остана някой принц като от приказките.
– Да, такъв е, – съгласи се Мело, – името му е Рейн и е Датски принц.
– Викинг!? – Извика стреснато Алая. – Ще я омъжите за викинг?
– Да, викинг е, но няма нищо общо с това което в момента се говори за викингите. Той е много умен и образован, с него се запознах в Рим, където беше с братята си Сторм, Уинд и Тъндър. Да, да, знам, странни имена имат, но важното е, че Рейн е добър човек и Гуен е най-подходящата жена за него.
В залата се възцари тишина. На всички мислите бяха насочени към бъдещите младоженци.
Крал Доминик си мислеше, дали тези мъже са подходящи за неговите малки съкровища, за сладките му дъщерички.
Алая се чудеше, какво ли ще прави в тази Шотландия, толкова далеч от дома, и сам сама. Единствено имаше две неща с които да се утешава, и това, бяха, че в Шотландия и много гори, а тя обожаваше да се разхожда на кон из горите, също така утешително й се струваше, че в Шотландия позволяват на жените си да воюват, и има много разпри между клановете, така бронята й няма да ръждяса.
Дженивия, пък мислеше за харема на бъдещият си съпруг. Какво унижение, мислеше си тя, само да реши да си направи още един харем и ще го убия. Закани се тя, без дори да подозира, че в момента не изпитва гняв, а по-скоро ревност.
Гуендолин се чудеше дали ще й хареса в Дания и дали там имат хубави коне. В един момент се сети, че да стигнат до Дания, ще трябва да пътуват с кораб, а тя се ужасяваше от подобно пътуване. При мисълта за безкрайното море и полюшващия се кораб, Гуен преглътна мъчително и се разтрепери.
А Мело не се притесняваше толкова за съдбата на сестрите си, по-скоро му беше мъчно за приятелите му, Алекс, Дориан и Рейн защото те дори не подозираха в какво се замесват взимайки темпераментните му сестри за съпруги. При мисълта за мъките на които ще са подложени приятелите му докато опитомят сестричките му, на устните на Мело, заигра весела усмивка.
– Господи, – прекъсна мълчанието Дженивия – ама и ние имаме един късмет, ще се венчаем за най-големите варвари на света. Чудя се кой ми е най-лошият от всички.
– Според мен – каза Алая – най-лошият е викинга, а после е твоя арабин, хич не ви завиждам да знаете сестрички.
– Ха! – Възпротиви се Дженивия, – Дориан е най-малкото зло, твоя шотландец е най-лошия, нали познаваш Йън, коняря, той е шотландец и има много проклет нрав, а после е викинга на Гуен.
– Първо – започна нападателно Алая – той не е „моя” шотландец, и въобще няма да прилича на онзи стар мърморко Йън, а ти откога почна да се обръщаш към арабина с Дориан, май ти хареса, че си е зарязал харема заради теб?
– Нищо не ми е харесало – защити си Дженивия, – теб просто те е яд, че твоя шотландец не е направил никакъв жест към теб.
– Да ме е яд? Мен? Това е глупаво, но викинга също...
– Престанете – прекъсна ги Гуен – и Алекс и Дориан са едни и същи, но Рейн ще е различен, ще видите, аз го чувствам със сърцето си, Рейн е добър...
Трите момичета продължиха да се карат докато баща им не се намеси.
– Малките ми, спрете да се карате. – Когато се възцари тишина, той продължи. – Днес след обед, те пристигат.На вечеря ще имате възможността да се запознаете с тях. Имате целия преди обед да размислите спокойно на това, което ви предстои. Сбогувайте се с приятели и след като обядваме ще си приготвите багажа и...
– Но мама я няма – възпротиви се Гуендолин.
– Знам миличка, и тя много би искала да присъства, но леля ти Франческа е болна, и майка ви на може да дойде толкова бързо, но веднага като се върне, заедно с нея и брат ви, ще ви дойдем на гости в новите ви домове за да се видите с майка си, а и с Мело да се убедим, че не сме постъпили зле налагайки ви тези бракове. А сега малките ми, отидете да се сбогувате.
– Аз ще пояздя малко из гората. – Каза унило Алая, – и няма да бягам.
– Аз пък отивам на плаца, – сподели Дженивия и плесна с ръце – ще си представям, че се бия с бъдещия си мъж.
– А аз отивам в конюшните, ако ви трябвам ще съм там докато стане време за обед – рече Гуендолин и тръгна след сестрите си. Изведнъж се закова на място. – А дали, ще ги познаем, като дойдат? Напоследък в замъка идват много чужденци.
– О, арабина на Джен, ще го познаем отдалеч, по чалмата – ухили се Алая.
– Ха, присмял се хърбел на щърбел – подигра й се Дженивия – а твоя ще го познаем по поличката и голите колене.
– О, Боже! – Възкликна Гуендолин. – Значи, ще е гол?
– Не по-гол от твоя викинг, сестричке – засмя се Дженивия.
– Защо? – Попита Гуендолин.
– Защото викингите ходя само по едни кожени панталони, и с голи гърди – осведоми я Алая.
– О! – Успя само да каже Гуендолин.
– Е, поне, ще ги разпознаем отдалеч, нали? – Попита ентусиазирано Дженивия, – може да им спретнем някой номер и да се откажат от нас – каза тя и трите сестри излязоха засмени.
– Не се бях сетил, че може да ги разпознаят по дрехите. – Каза загрижени кралят. – Ами ако наистина им спретнат някой номер, какво ще правим ако ги обидят, боже дано не направят нещо лошо.
– Не се безпокой, тате – рече Мело. – Аз се погрижих. Момчетата ще са облечени като всеки друг благородник в замъка ни. Дори нещо повече, аз съм направо гениален, татко – ухили се хлапашки Мело. – Бях предвидил къде ще отидат момичетата, и не се излъгах. О, татко, имаш много умен и съобразителен син.
– Какви ги говориш, момче? – Попита недоумяващ краля.
– Ами, моите приятели, малко подраниха, те вече са тук или по-скоро, Алекс е в гората при Кристалното езеро, Дориан е на тренировъчния плац, а Рейн в конюшните, и всеки един от тях чака сгоден случай да зърне бъдещата си жена.