автор: katbalu

Дете от цигански поизход,
със малка, весела душа,
стоеше пред църковен изход,
като врабченце под дъжда.
Стоеше то на стъпалата на църквата,
почти до Бог,
но той бе вътре и на топло,
а вън бе -Дявола пастрок.
Продаваше цветя, следеше,
жени, мъже, деца, народ
и искаше вместо ръцете,
душите им да имат джоб.
Дете от цигански произход,
без избор тръгна в този свят.
До Господ- крачка го делеше,
но,.............Дявола му стана брат.