автор: Oper

Аз си тръгвам
и не ще те видя вече,
отивам си,
така бързо времето изтече.

Но не искам оттук да си тръгвам,
толкова спомени дърпат назад
и аз ще ги пазя вътре в мен
за най-черния и тъжен мой ден.

Ще потърся утеха в него,
ще го погледна право в очите
и ще поискам да тръгна със него
към моето минало по следите.

Ще дойда тук отново някой ден
с радост и сълзи се пълнят очите
и спомени бързо ще дойдат при мен
радостно спомняйки на детството дните.

А ти отново ще седиш пред мен
усмихната и смела, както много пъти.
Така те помня оттогава всеки ден -
тези спомени са толкова скъпи.

Къде си сега, къде се усмихваш,
смела ли си още или не,
къде е чарът ти нестихващ,
ах, кажи къде си ти! Къде?

Аз съм тук и още си те спомням,
как тогава, в онзи страшен ден
започнах страховете да прогонвам
и най-страшният изправи се пред мен.

Но аз не успях да го преборя
и те моля ти да ме спасиш,
защото не мога аз да го повторя,
ако не премислиш и простиш!

Моля те, бъди каквато беше,
моля те, бъди каквато си -
бъди моето прекрасно цвете,
бъди небето и земята... и прости!

23 април 2003