автор: haramia

Докато се разпиляваше
на тънки жълти споменчета по лицето й,
а по пръстите му се разсипаха желания,
кактусови сенки залутаха между подочието
и наболите около устните му истини.
Най-после заседнаха
някъде между зъбите на утрото
и адамовата ябълка на нощта.
Лъжите бяха хрупкави и дъхави,
с препечена коричка.
Преглътна ги с чаша охладени съмнения
и прокара обезсолен език
по небцето на небето.
Така и не разбра, че целува
пустиня.