И паметниците на Ботев и на Левски,
стоят и гледат с пламнали чела,
как китки им поднасят сноби,
пълзели и достигнали власта.
И паметниците на Ботев и на Левски,
пропукват камък, в каменни сърца,
от неспособност да направят нещо,
свидетели на подлост в подлостта!
И, как ли ги поглеждате в очите,
вий- дребни пълзегонци към властта,
България докато я делите,
търгувайки на дребно със пръстта,
със тази пръст която е попила
кръвта на мъртвите от шипка и батак,
скръвта прабългарска на смелите комити,
сълзите майчини жалеещи юнак.
Вий, политичковци сверете си стрелките,
защото тоз народ посян от Аспарух,
той пак ще оцелее и ще бъде,
но спомена за вас ще бъде глух.