Към ъгъла отново се насочваме
на мъртва пустота. Ветрее.
Навярно време е да сложим точка,
преди от чакане да онемеем.
Нахлува болка,непосилно истинска.
Замръзвам бавно в нейната прегръдка...
Знам, трябва да си тръгна, а не искам,
преди от тебе да отпия глътка.
И после дълго - дълго да те нося
в среднощни възкресителни целувки...
Сънувах сън-
от теб изтичах боса...
Къде ми скри кристалните обувки?