автор: didislava

Като ме хване закачливостта,
една такава...
неопитомена,
с усмивчица немирна на уста,
като дете,
със пакост нова наумена,
тогава
стъпвай предпазливо ти,
защото може да те изненадам,
каква ли мисъл пак ми се върти,
не знам със сигурност и аз самата...
Въоръжи се
с мъничко търпение,
бъди по-тих
и кротък от тревата
докато свойта лудост в стих излея
и си възвърна
кротостта и
добротата :):):)