автор: mishle

Нощ над града се спусна,
Сънчо там никого не пропусна.
Със своята песен преспивна,
той града в обятията си гушна.

Нейде там, защо незнам?!?
Едно девойче не иска да спи.
Едно момиче не иска в съня да се потопи.
Сънливостта си тя с музика разби.

Музика в главата и звучи.
Мисълта и пред песента мълчи.
А съзнанието и лети
като птица, в небето кръжи,
свободно от тревоги и лъжи.

И незнайно как тя заспа
под звуците на песента.
В страната на сънищата
тя заплава с ферибод,
с бързината на койот,
във води от мляко и бисквити
към дома от мечти.

Под звездното небе,
нейде там дълбоко спи, едно дете.
А във въздуха музика звучи,
по пътя изпълнен с хиляди незбъднати мечти!