автор: pasata

Ресниците на огнения залез
се стичат от чезнещите облаци
в прегръдката на заспиващото небе
и тихите вълни на морето,
което се отразява в блясъчето на очите ти,
и топлината на усмихващото се в сладка умора
слънце
попива по твоите страни,
по влажните и нежни устни
и преминава по всяка клетка на кожата ти,
дишаща с отворени обятия
всеки полъх на вечерния вятър,
изпълнен с мирис на сол, на пясък,
на плуващи в безбрежната водна шир тела,
потъващи и летящи,
и пръстите на пристъпващите ти крака танцуват,
ръцете ти се разтварят –
като птица е твоето тяло и твоята душа –
радостта я изпълва неусетно,
докато започне да блика
и те повдигне като перце в игра с бриза,
подскачаш и приклякаш,
носиш се в този танц,
толкова дълчо чакан и затворен в теб –
сега без окови изгрява в движенията прекрасното ти тяло –
и цялата красота на мига слива уханието ти,
погледа ти,
устните ти,
допира ти,
шепота на сърцето ти –
като песен на утринна птичка –
като огън на неугасващ залез –
да, това не е сън –
ти си щастлива...