автор: katbalu

Мое второ аз защо те хвълрих?
Защо така жестоко те предадох?
Защо глава наведох към земята?
Защо реших че ми тежат-крилата?!

Изгубих я онази -непокорната,
с естествения цвят на русотата,
изгоних я в студеното бездомна
и при това- подрязох и крилата.

Дамгосах я със всички сиви истини,
наказвах я че беше непрактична,
дори допуснах други да я учат
с пълзене как да бъде по-.... прилична!

Прекланях се пред бога Едноцветие,
повярвала, че буца пръст е вечна,
зазиждах я с окови от търпение,
с надеждата да бъде безпогрешна.

Тогава тя обидена си тръгна.
Потърсила е нейде огън да се сгрее.
И никога при мен н есе завърна........
И никога не падна на колене............