автор: pale4ka

-та

Когато усетя умората
от всички разсъмвания насила,
си мисля:

още е рано,
нали е лято,
нали някъде ми е писано,
че е рано
и че е лято,
и че някъде...

Но тогава ги виждам:
нищожни и крехки,
само мои неща,
които ме връщат

и които отчаяно
всяка вечер измислям...

А те се превръщат
в молитва - да дойде
умората, след която
вече да не разсъмва.