автор: LadyDy

…А днес морето е спокойно.

Съвзема се от вчерашната буря.
Все още упоено
от болката,
приема жадно ласките
от хладните лъчи на есенното слънце.

Вълните,
като котешки езици,
облизват нежно раните
на сгушения и настръхнал бряг -
И той недоверчив,
очакваш удар от ръката,
протегната за да помилва…

Твърд и море, вълни и бряг -
Те знаят -
утре пак ще има буря,
и слънцето смутено ще се скрие,
а вятърът отново ще ги тласне
един към друг в разбиваща прегръдка.
Отново ще си причиняват болка
в желанието да се слеят.
В болезнената неизбежност
от сблъсъци,
от болка, гняв и обич…

…Навярно утре пак ще има буря,
но днес морето е спокойно.