автор: vanvani4

Към хълмове пътят се вие,
Където небето го скрива;
Странен отблясък метален се крие
Всред клони черни, уродливи.

По брега- на сенки блуждания;
И цветя цъфнали в полунощ;
Вятърът там със свежо дихание
ги гали и мръщи водата сред нощ.

В мъглата вечерна се сливат
И светлината, и нощният мрак.
Като чудовища страшни, които отиват
към поляни призрачни те пак.

Там се надига видение...
Откъде е? Какво ли му трябва от нас?
Какви са тез уродливи творения,
По водата плавайки в тоз час?

Тревожи се пътникът- сумракът не спира,
Във ужас смутен той мълчи,
В средата на облаците съзира,
Как пурпурен залез там се върти.

Звук от чук и наковалня
се носят от далеко-
Някъде в равнини печални,
В далечина безгранична,мека.

Всичко угасва. Далечината отстъпва.
Той вижда- в мрачна тишина
вечерни видения пристъпват,
Като полусън във нощна тъмнина.

Под вятъра пълна със забрава
Стеле се равнината във нощния час.
С тържествено успокоение се задава
широка, мирна тишина над нас.

И всред общото мълчание
лек шум шепти,
Като едва чуто дихание
На още будни души.

И по склона планински , мъгливи
Стари дървета в страх се навеждат.
Как света полека се скрива,
Пътникът в сумрака вижда.

Щурци с твърди крила
със трясък край пътя, са ето;
И в езера като огледала
Оглежда се кротко небето.

Къде е поляната, хълма, гората-
Ужасеният призрак на земята?
Там тайнствен и странен в мъглата
Кораб огромен се носи в мъглата.

Виктор Юго-превод от руски език.