"Аааа, здравейте бе брат(ч)еди! Как я карате? Добре ли сте? Щото аз си помислих, че сте добре, пък вий сте били добре.
Кво ма гледате така? Дет все приклякам ли? Ами ша приклякам, как няма да приклякам?! Тя и походката ми малко разцентрована, ама кво да прая? Като ударен самолет ходя.
Що съм така ли? Сега ша ви обадя. Ама малко ги бъркам приказките, се нещо тъткам тява деня.
Гулям глад на беши налегал с братеда из ония деня. Ама глад та глад! Дърпам го еди път сайбайлен и му викам:
" Братед, гладно вече не се седи! Измислил съм една работа."
Братеда ма гледа кат изтървана свиня. Ама аз продължавам де:
"Слушай сега! Тиретки има ли вече по дърветата? Има! Траставици има ли вече в бахчата? Има! Взимаш ти братед таруцата, аз са качвам на тамиона и тръгваме! Ти за траставици, аз за тиретки. И после пак тука! Ясно ли е?"
Кима, кима братеда, качи са на таруцата и тръгна. Аз на тамиона и право на градината с тиретките.
Бая бях наскубал вече и опааа, яви се пъдарина. Насочи желязото срещу връз мене и ма пита кво прая на дървото.
"Ами тиретки си скубкам бе мусуро." - репча му се аз
"Ми кого пита бре говедо?" - зъби ми се той.
" Що да питам бе? Мене глада пита ли ме кво прая кат съм гладен?" - продължавам да се репча.
"Ами ку та гръмна?!"
"Аха, ша ма гръмниш! Да не си луд зарад мен в пандизата да ходиш, булка на някого да бъдеш?!"
Свали каскета нашия, чеса са две минути по голата пача, изгледа ме и взе да са хили насреща ми.
" Ша та пусна - вика - ама само при едно условие"
" И кво е то" - питам го.
" Ей тия тиретки дет си ги набрал в последната щайга ги взимаш една по една и си ги пъхаш в задника. И та пускам.
И аз кво да прая като работата е на зор - свалям гащите, бъркам в щайгата, взимам тиретка след тиретка и хоп отзад в ауспуха. Ама кат са сетих, че братеда е за траставици и го ударих на смях.
"Кво са хилиш бе тъпан? - пита ма пъдарина.
"Сетих са за братеда. Ти ма гепна и сега си пъхам тиретки в задника. Ама братеда ако го гепнат и него спукана му е работата. И не само."
" Що бре, той кво краде?"
" Ами отиде за траставици." - отговарям му - "И ако го гепнат и него, и го накарат и той да изпълнява същото упражнение............."
Пукна са от смях пъдарина и взе, чи ма пусна.
Прибирам са аз криво-ляво и гледам братеда го карат с таруцата, амо лежи по корем. Ясна ми стана работата.
Ама иначе горе-долу сме добре де. Само дет с братеда са крийм от жените де.
Що ли?
Ами моята е напълнила четирийсет и четири буркана със захар и ме дебне. А приклекна и тя слага буркан под мене. После турга вода и сина затваря капачките. Компоти от тиретки демек се получава.
Братеда е по-зле обаче. Жена му все кисело мляко, копър и олио му тъпче в устата. Сетне го вади от обувките, разклаща го и а приклекне слага под него голямата купа. Тараторец им приготвя, а братеда го ползвата кат кухненски робот.
Та така я караме. Ама да ви кажа - с братеда никога няма да тръгнем да традем тикви и таревица! Щото хич не ми е ясно как ще се оправяме после с пуканките и печената тиква"