Пътя си застилам
с чимове изсъхнала трева -
заради песните на изгорялото
за аромата
на погълнатата синева.
Разказва ми за свойте битки
и за последното сбогуване
със офицера си на В6,
за да боде по стъпалата ми -
да тичам,
да не гоня вятъра,
да крещя
от радост и тъга,
докато изкореня от дъно
всяка суета.
Наивно вярваше
в последния ми ход -
във моя чест - офицер на В6.