автор: thebigplucky

И не защото те видях.
И не защото те разпознах сред тълпата.
И прозрачното ти мълчание за мен не беше тайна.
И нервното очакване, парализиращо съзнанието.
И че от очите ти нищо не убягваше,
но не разбираха видяното докрай.
И как в моите се спряха през разстояние...
Какво ти казаха? Аз ли съм това?
Или някой, който ти е заприличал на друг, от някога?
Убийствено бавно в мислите преценяваш
възможните причини за преодоляване на пространството -
много време има изтекло между нас,
объркало е спомените и представите.
А уж всеки ден без нас беше еднакъв...
И уж всичко все едно и също се повтаряше.
И пак ли на някаква гара?!
Влаковете, разкъсват ни към различни залези.
Видях в очите ти - колко си ме очаквала и как те заболя -
раздялата отчайва понякога.
Знам, ще се открием пак – ако Бог пожелае.
В тази среща и за двамата имаше нещо важно.
Разбрах, че те има и ме очакваш.
Ти разбра, че знам за теб. И че ми трябваш.
Останалото – съдбата да го решава...