С диадема от прекършени слънчогледи
животът композира последното си скерцо.
Нотите търкулват преродени спомени,
обшити с портокалово-цигарени шевици.
Петолинието плете вериги от стопени пламъци,
восъчно снишили се до водоносни граници.
Цигулката с поклон затваря себе си
и реанимира глухи гари през въртоп.
Съвсем класически несимфонично
гланцира напуканите си устни животът...