автор: sol_lam

Защото аз съм сянка и обсебвам
защото аз съм птица и преследвам
свободните пространства на духа ти
докато се прозяваш
съм пристигнала
влетяла съм в заложената клетка
изпяла съм единствено ноктюрно
тогава под клепачите огромни
зениците - тунелни входове
са черпели от сънните
любовни кладенци омая
притома и пресита до забравяне,
че може пък крадци
да влязат в твоя таен
пещер влажен
като пиян не смяташ и пресмяташ
а просто се отпускаш в лоното на мрака
отдето с писък прилепен
ще трябва аз да те напусна
ще трябва аз да се завърна
ще трябва аз да се загърна
със преобръщане в леглото
от мястото където ти не си
но отредено е за теб (предимно)
защото май съм се отвила?